27.03.2004 г., 11:42 ч.

Белите кораби 

  Поезия
1167 0 2
Момичето, което всяка
утрин
през тихите площади
преминава
облечено е в дълга
рокля
с накацали на нея
слънчогледи.
Пристъпя леко, плавно
в косите й естествено
са вплетени
гондоли.
Не се обръща
за да види усмивките
на шарени чадъри -
то бърза
към скалата в края
на деня.
Там чака го
на светлината нощния пазач.
И двамата ще пеят
дълга песен
на студа,
дъжда
и волните вълни
на корабите бели
в сърцата...
понеже
двама са!

© Божидар Пангелов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В потледите на сърцето
    се случва вълната
    като мечта...
  • Почувствах погледа им влюбен
    в безкрая на вълната
    чистота и сиянието в сърцата
    тази песен е изпята и от двама
    споделено!
Предложения
: ??:??