12 oct 2013, 14:32

Белият 

  Poesía » Versos blancos
785 1 3
Белият
Прекрачил граница, петте ми сетива
врата в безкрая трепетно отварят...
Нагазил шумата накапали листа,
клонка суха мигом известява
дърветата от старата гора, и те,
пристъпящи достойно се покланят,
за мен разгръщат клонести ръце;
приемам умилен и благодарен
прегръдката, лице оставил
на топлите кора и мъх,
дишам синкаво-зелена тишина, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмил Нешев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??