12.10.2013 г., 14:32 ч.

Белият 

  Поезия » Бели стихове
5.0 / 5
804 1 3
Белият
Прекрачил граница, петте ми сетива
врата в безкрая трепетно отварят...
Нагазил шумата накапали листа,
клонка суха мигом известява
дърветата от старата гора, и те,
пристъпящи достойно се покланят,
за мен разгръщат клонести ръце;
приемам умилен и благодарен
прегръдката, лице оставил
на топлите кора и мъх,
дишам синкаво-зелена тишина, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмил Нешев Всички права запазени

Предложения
  • На Светла Табакова Тя с краката си боси препъва на мъжете очите лукави и подобно балканска пъстърва ...
  • На мама Тя пожела, когато си отиде, да посадя брезичка върху нея – поне насън да мога да я видя, как...
  • Беше утро. Ден първи на нашата свята любов. И изтръпнал от щастие цял, крадешком те поглеждах. Твоят...

Още произведения »