Белият

12.10.2013 г., 14:32 ч.

Поезия » Бели стихове

5.0 / 5

804 1 3

Белият
Прекрачил граница, петте ми сетива
врата в безкрая трепетно отварят...
Нагазил шумата накапали листа,
клонка суха мигом известява
дърветата от старата гора, и те,
пристъпящи достойно се покланят,
за мен разгръщат клонести ръце;
приемам умилен и благодарен
прегръдката, лице оставил
на топлите кора и мъх,
дишам синкаво-зелена тишина, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Прекъснат полет
Райски копнежи по Ада

На Светла Табакова Тя с краката си боси препъва на мъжете очите лукави и подобно балканска пъстърва ...
Брезата

На мама Тя пожела, когато си отиде, да посадя брезичка върху нея – поне насън да мога да я видя, как...
Ще запомня /на Йо/

Беше утро. Ден първи на нашата свята любов. И изтръпнал от щастие цял, крадешком те поглеждах. Твоят...

Още произведения »