15 dic 2007, 8:29

Белоснежен ангел 

  Poesía » De amor
789 0 16

Докосваш с устни вятъра

и той нашепва приказка от мрамор

за бялата ни мраморна любов,

стаена в гънки стичаща коприна...

А онзи лунен поглед с огнен блясък

потъва сякаш в тъмен облак,

където свети тъмнината в бяло.

Докосват устни голото ми рамо,

а вятър все така шепти,

че ти си белоснежен ангел само,

изпълнил моите мечти.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??