15 feb 2012, 19:52

Беседа със смъртта 

  Poesía » De amor
706 0 0
Може би бяхме безумно щастливи,
може би грях е това...
Самата Смърт дори ни завидя,
протегна към нас костелива ръка...
- Почакай, стара вещице, ела,
вземи на заем мойте очила,
огледай се и виж,
поразсъждавай върху своите дела.
Скъперници и егоисти от нищо не се трогват
и мислят само как да се замогнат.
А ти се разхождаш с косата
и спираш често пред вратата ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Биразова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??