15.02.2012 г., 19:52 ч.

Беседа със смъртта 

  Поезия » Любовна
705 0 0
Може би бяхме безумно щастливи,
може би грях е това...
Самата Смърт дори ни завидя,
протегна към нас костелива ръка...
- Почакай, стара вещице, ела,
вземи на заем мойте очила,
огледай се и виж,
поразсъждавай върху своите дела.
Скъперници и егоисти от нищо не се трогват
и мислят само как да се замогнат.
А ти се разхождаш с косата
и спираш често пред вратата ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Биразова Всички права запазени

Предложения
: ??:??