Беше нощ..
Беше нощ, изпълнена с наслада,
огряна от смъртта на падащи звезди.
След дните на борба и липса на пощада,
чувствах радост, както никога преди.
Вървях без посока по хладния пясък.
До сега правех така и в живота.
Вчера заслепи ме непознатия блясък
на осеняваща мисъл, приета с охота.
Бях плаха, срамежлива и затворена.
Държах болката в душевната утроба.
Бягах като вълчица от стадото прогонена,
заедно с вярата, че преследва ме прокоба.
От себе си премахнах безпочвения страх,
превръщащ ме в мекотело неуверено.
Почистих го с кърпа като полепнала прах
и се насладих на щастието намерено.
И продължавам по хладния пясък да ходя,
с разбиващи се в краката ми опасения.
Неувереността до изхода ще съпроводя.
И ще посрещна с усмивка новите спасения.
© Биби Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Нощта е пътят към истината и светлината.
-
.. който примирено благодари!
-
Един истински бунтар... БРАВО!
-
Изключително докосващ коментар, Влади!
Силно поласкана съм от него! -
Колко проникновено си усетила посланието, което съм заложила в това стихотворение. Радвам се, за което.
Благодаря ти сърдечно!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Откриваш посланието в стиховете ми без усилие.