26.11.2015 г., 22:50 ч.

Беше нощ.. 

  Поезия » Философска
449 1 6

Беше нощ, изпълнена с наслада,

огряна от смъртта на падащи звезди.

След дните на борба и липса на пощада,

чувствах радост, както никога преди.

 

Вървях без посока по хладния пясък.

До сега правех така и в живота.

Вчера заслепи ме непознатия блясък

на осеняваща мисъл, приета с охота.

 

Бях плаха, срамежлива и затворена.

Държах болката в душевната утроба.

Бягах като вълчица от стадото прогонена,

заедно с вярата, че преследва ме прокоба.

 

От себе си премахнах безпочвения страх,

превръщащ ме в мекотело неуверено.

Почистих го с кърпа като полепнала прах

и се насладих на щастието намерено.

 

И продължавам по хладния пясък да ходя,

с разбиващи се в краката ми опасения.

Неувереността до изхода ще съпроводя.

И ще посрещна с усмивка новите спасения.

© Биби Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз също се убедих, че много добре ме разбираш.
    Откриваш посланието в стиховете ми без усилие.
  • Нощта е пътят към истината и светлината.
  • .. който примирено благодари!
  • Един истински бунтар... БРАВО!
  • Изключително докосващ коментар, Влади!
    Силно поласкана съм от него!
  • Колко проникновено си усетила посланието, което съм заложила в това стихотворение. Радвам се, за което.
    Благодаря ти сърдечно!
Предложения
: ??:??