Целувката на зимата ме прати в този сън...
Тръпчив и осезаем. Като чая ми... без теб.
Бунтува се студеното слънце. Хапе отвън...
По пътеката към нощта затварям очи...
За да не се разпадна... Но ме сепва глас...
Гласът на дъжда... Сънувам „нашето утре”...
Без теб... Сънувам без да мога да заспя...
© Павлина Христова Петрова