Виждам отново  въздуха сгъстен,

по него се нося, на страстта във плен.

Той стана плътен, а аз - разредена,

сякаш от едно сме в цялата Вселена.

Любов ли е това? Не знам, все тая!

Целта е да виждам цялостта на безкрая.

Отворих врата към света и звездите.

Дори да не дойдеш при мен, аз имам вратите!

--------------------------------------------------

Меки тласъци сънувам.

Заливат ме вълни от пух.

За още топлина жадувам

на ума и мислите напук.

Няма дъно, жаждата безкрайна

да приема целия огромен свят.

И напук на мисълта омайна

аз виждам колко е богат.

Дали е сила/слабост,

не искам аз да знам.

Умът навява гадост.

Мисълта не води Там.

Да търся дъно не искам,

а да се отдам изцяло,

желанието да потискам

добре, не би ми се видяло.

Вълните ме носят и заливат.

Оставям се изцяло аз на тях.

Дори да знам, че някои спират

и мисълта да дудне, че това е грях.