Виждам отново въздуха сгъстен,
по него се нося, на страстта във плен.
Той стана плътен, а аз - разредена,
сякаш от едно сме в цялата Вселена.
Любов ли е това? Не знам, все тая!
Целта е да виждам цялостта на безкрая.
Отворих врата към света и звездите.
Дори да не дойдеш при мен, аз имам вратите!
--------------------------------------------------
Меки тласъци сънувам.
Заливат ме вълни от пух.
За още топлина жадувам
на ума и мислите напук.
Няма дъно, жаждата безкрайна
да приема целия огромен свят.
И напук на мисълта омайна
аз виждам колко е богат.
Дали е сила/слабост,
не искам аз да знам.
Умът навява гадост.
Мисълта не води Там.
Да търся дъно не искам,
а да се отдам изцяло,
желанието да потискам
добре, не би ми се видяло.
Вълните ме носят и заливат.
Оставям се изцяло аз на тях.
Дори да знам, че някои спират
и мисълта да дудне, че това е грях.
© Антония Тодорова Всички права запазени