Без име

14 ago 2014, 18:06

Poesía

819 0 2

Самотен ли си още?

Забравен, изоставен...

Минават бавно дни и нощи -

агент на мъката си ти в света поставен...

Къде са ти другарите?

Къде е любовта?

Не стигат ли кошмарите?

Ще надживееш ли скръбта?

Мечти останаха ли?

А усмивки, доброта?

Товар заставиха ти

да мъкнеш в младостта...

И има ли те още?

Познат бе като човек-сърце,

и често чудя си се нощем

за теб от рая има ли зрънце...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.