Вкус заспива някога порива
ураган пречупил горчива мачта
бягаща към миналото и от безвъзвратно
срязало платно опънато
от попътен вятър...
полуразрушен увяхва моста съкрушен
от дръзки думите излишни и спонтанни грешни
бягащи в съзнанието ми ден след ден
Умиращ лъч в сянка преминава
в моят Бог превръща
някъде от жажда пресъхналата болка
при нея блясък тялото ти с право ме осъжда ...