Вкус заспива някога порива

ураган пречупил горчива мачта

бягаща към миналото и от безвъзвратно

срязало платно опънато

от попътен вятър...

полуразрушен увяхва моста съкрушен

от дръзки думите излишни и спонтанни грешни

бягащи в съзнанието ми ден след ден

Умиращ лъч в сянка преминава

в моят Бог превръща

някъде от жажда пресъхналата болка

при нея блясък тялото ти с право ме осъжда

Дъното ти приспива ме с надежда плаха

от последен превес между скали към без изход

дежа ву само там без брод...

орел свободен в празен пуст каньон

крила широки в друг живот...