Прозаично.
Като ежедневие
изнизват се
без мисъл часовете…
Отчаяно
и носталгично
отмервам
ударите на сърцето…
Притихнала,
забравила за времето
сама се оковах
… без изкупление. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.