Прозаично.
Като ежедневие
изнизват се
без мисъл часовете…
Отчаяно
и носталгично
отмервам
ударите на сърцето…
Притихнала,
забравила за времето
сама се оковах
… без изкупление.
Осъдена на спомени,
душата ми
стои
на колене
пред теб.
© Ади Всички права запазени