Castaneda (Ле Бед)
29 46
29 jul 2015, 15:01

Без кофички и лопатки 

  Poesía » De amor
953 0 5

Ешпораото се разбива в скалите,
на пяна,
сладка вода.
Докосвам с устни душата ти,
солен залез,
пясък в кръвта.

Луната
е мълчаливата нощна лампа,
срамежливата ми страна.

Но вече
е твърде късно за плуване,
а ние с теб не сме брат и сестра.

© Ле Бед Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Слава Богу,че не сте роднини! Хубави чувства,красив и лиричен пейзаж!Ус!😘
  • Именно, Белла, именно
    Ешпораото е само бутилка вино, другото е по - важно, radiola
  • Нещо ми загорча от стиха ти! Жалко за ешпораото!
  • Летни щрихи и докосващи цветни картини в съзнанието ми. Харесах!
Propuestas
: ??:??