Без кофички и лопатки

29 jul 2015, 15:01

Poesía » De amor

1048 0 5

Ешпораото се разбива в скалите,
на пяна,
сладка вода.
Докосвам с устни душата ти,
солен залез,
пясък в кръвта.
Луната
е мълчаливата нощна лампа,
срамежливата ми страна.
Но вече
е твърде късно за плуване,
а ние с теб не сме брат и сестра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Без кофички и лопатки

Искате да прочетете повече?

Propuestas