Castaneda (Ле Бед)
29 46
29.07.2015 г., 15:01 ч.

Без кофички и лопатки 

  Поезия » Любовна
959 0 5

Ешпораото се разбива в скалите,
на пяна,
сладка вода.
Докосвам с устни душата ти,
солен залез,
пясък в кръвта.

Луната
е мълчаливата нощна лампа,
срамежливата ми страна.

Но вече
е твърде късно за плуване,
а ние с теб не сме брат и сестра.

© Ле Бед Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Слава Богу,че не сте роднини! Хубави чувства,красив и лиричен пейзаж!Ус!😘
  • Именно, Белла, именно
    Ешпораото е само бутилка вино, другото е по - важно, radiola
  • Нещо ми загорча от стиха ти! Жалко за ешпораото!
  • Летни щрихи и докосващи цветни картини в съзнанието ми. Харесах!
Предложения
: ??:??