Без музика не мога,
без тоз рефрен от песен,
превърнал всичката тревога
в изкуство пламено и лесно.
Сърце на славей бие лудо
или Орфей се прероди, не зная,
да вземе цялата и хубост,
да я изпее пак до края.
Покорила даже небесата,
звъни, звъни от планините,
тъй свежа, нежна за душата,
променя чувствата, съдбите.
Намерена в забравен спомен,
преоткрита с нов романс,
от въздействие огромно,
за любов и втори шанс.
© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados