yotovava (Валентина Йотова)
2640 22345
26 nov 2022, 17:43  

Без право на отговор 

  Poesía » Filosófica
403 8 19

БЕЗ ПРАВО НА ОТГОВОР

 

Ще ми е жал за няколко неща,

преди пред Бог свещта ми да угасне.

Живях без сан, богатство и баща,

понякога и в приказка прекрасна.

 

Каквото имах, имах и по сто –

и изгреви, и залези, и друми,

едно опърпано добро гнездо,

трохички сухи, топлите ти думи.

 

Ала да видя нивгаш не успях

росата как набъбва по тревата,

как сойката с наивния си смях

разпаря рязко сутрин синевата.

 

Къде зимува юли, не разбрах

и как се връща в моята градина –

с жасмините и звездния си прах,

и как лозата се изпълва с вино.

 

Отде дошла съм, също не узнах.

Не знам защо и татко е заминал,

преди да чуе първия ми смях

и няма да се върне – сто години.

 

И как услажда се паница боб

с вода, червен пипер и стръкче риган.

Вселената е пълна със любов –

но тя – защо? – на всички не достига.

 

Дано намеря отговора там,

където няма електронни пощи,

и Бог се скита – уморен и сам,

и аз го викам в лунните си нощи

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??