yotovava (Валентина Йотова)
2626 22177
26.11.2022 г., 17:43 ч.  

Без право на отговор 

  Поезия » Философска
372 8 19

БЕЗ ПРАВО НА ОТГОВОР

 

Ще ми е жал за няколко неща,

преди пред Бог свещта ми да угасне.

Живях без сан, богатство и баща,

понякога и в приказка прекрасна.

 

Каквото имах, имах и по сто –

и изгреви, и залези, и друми,

едно опърпано добро гнездо,

трохички сухи, топлите ти думи.

 

Ала да видя нивгаш не успях

росата как набъбва по тревата,

как сойката с наивния си смях

разпаря рязко сутрин синевата.

 

Къде зимува юли, не разбрах

и как се връща в моята градина –

с жасмините и звездния си прах,

и как лозата се изпълва с вино.

 

Отде дошла съм, също не узнах.

Не знам защо и татко е заминал,

преди да чуе първия ми смях

и няма да се върне – сто години.

 

И как услажда се паница боб

с вода, червен пипер и стръкче риган.

Вселената е пълна със любов –

но тя – защо? – на всички не достига.

 

Дано намеря отговора там,

където няма електронни пощи,

и Бог се скита – уморен и сам,

и аз го викам в лунните си нощи

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??