Исках да заминем надалече,

прегърнати, тук, да заминем,

обичта си чакала да ти дам, но вече

пред тебе носех друго име!

Разбрах това, когато ме остави

твоят поглед и заключена душа

и единственото, което аз направих,

бе да те обичам досега...

И след красота и болка,

след любов със теб и сам,

искам те отново, о, ах, колко

и едно със сигурност аз знам:

Трябва някога да свърши

и да започнем пак отново,

иначе ще имам цял живот,

цял живот не щастие, а сбогом,

иначе няма да има ние,

иначе, без теб, ще нося чуждо име...!