Спи света забулен в мрака,
в тази страшна тишина.
Спи, а в мен надеждата те чака
и не може да заспи сама.
Страх ме е, че утре сутрин
щом отворя пак очи,
в пролетната светла утрин
мисълта за теб ще ми горчи.
Всяка дреха, всеки спомен
взел от мене цял един живот.
И оставил ме самичък и бездомен..
Без имане, без имот. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse