Спи света забулен в мрака,
в тази страшна тишина.
Спи, а в мен надеждата те чака
и не може да заспи сама.
Страх ме е, че утре сутрин
щом отворя пак очи,
в пролетната светла утрин
мисълта за теб ще ми горчи.
Всяка дреха, всеки спомен
взел от мене цял един живот.
И оставил ме самичък и бездомен..
Без имане, без имот.
Всяка моя нова стъпка,
всеки дъх поемайки си пак
ми напомнят твоята постъпка,
как си тръгна.. Даже и не даде знак.
Ти отиде си и не остави
ни бележка, нито обяснение.
Как живота ми след теб да се оправи?
Търся от съдбата аз спасение.
Тръгна.. Нищо не остана,
само спомени, сълзи и вопли..
От мъка и не мога аз да стана,
Мен няма вече кой и да ме стопли.
© Петя Петрова Всички права запазени