15 may 2012, 13:16

Безбрежност 

  Poesía » De amor
1088 0 20

Удря времето в нас –

рухват  цели вселени

и сега ти и аз

сме безумни  дилеми...

 

Търсим обич една –

само тя ни осмисля,

всеки миг е вълна

в споделения пристан...

 

Ти не питай защо

в тази лодка сме двама -

всеки дъх е весло,

ветровете ни мамят...

 

И не чакай брегът

да е наша надежда,

нека двама сме път

към дълбока безбрежност...

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??