15.05.2012 г., 13:16 ч.

Безбрежност 

  Поезия » Любовна
1071 0 20

Удря времето в нас –

рухват  цели вселени

и сега ти и аз

сме безумни  дилеми...

 

Търсим обич една –

само тя ни осмисля,

всеки миг е вълна

в споделения пристан...

 

Ти не питай защо

в тази лодка сме двама -

всеки дъх е весло,

ветровете ни мамят...

 

И не чакай брегът

да е наша надежда,

нека двама сме път

към дълбока безбрежност...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??