Красива външност а душа прогнила
Добре познати на света
Колко ли сърца таз кукла е ранила
Намирайки най-вече самота
И ден след ден минава мрака
Спуснал се над младата жена
А тя все тъй поробва всяка
Ненужна малка тиха топлина
И с болката приятел вече стана
И пред Дявола прекланя тя глава
Усмивката ù чудна там остана
Невидима неистинска сама ...