25.07.2012 г., 16:26 ч.

Безименна 

  Поезия » Философска
807 0 3
Красива външност а душа прогнила
Добре познати на света
Колко ли сърца таз кукла е ранила
Намирайки най-вече самота
И ден след ден минава мрака
Спуснал се над младата жена
А тя все тъй поробва всяка
Ненужна малка тиха топлина
И с болката приятел вече стана
И пред Дявола прекланя тя глава
Усмивката ù чудна там остана
Невидима неистинска сама ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Всички права запазени

Предложения
: ??:??