19 sept 2009, 0:09

Безкрайното синьо 

  Poesía » De amor
1721 0 9

Сред гората

        на         

моята душа

       бях

бродница.

       Ала...

яви се ти.

        От

дъжда си

        ми

даде да пия,

        от

лъча си запали

моето небе...

Съживи ме

        ТИ,

 цветето в мен

     събуди...

        Сега...

Ухая за теб,

    огряваш

моите багри...

        Дъжд,

        Лъч,

        Дъга,

        Небе

         на

   моя живот...

         ТИ

безкрайното синьо...

© Антония Ичева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??