19.09.2009 г., 0:09 ч.

Безкрайното синьо 

  Поезия » Любовна
1720 0 9

Сред гората

        на         

моята душа

       бях

бродница.

       Ала...

яви се ти.

        От

дъжда си

        ми

даде да пия,

        от

лъча си запали

моето небе...

Съживи ме

        ТИ,

 цветето в мен

     събуди...

        Сега...

Ухая за теб,

    огряваш

моите багри...

        Дъжд,

        Лъч,

        Дъга,

        Небе

         на

   моя живот...

         ТИ

безкрайното синьо...

© Антония Ичева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??