В безлюбовни квартири,

с безлюбовна любов,

безлюбовно се губим,

в безлюбовен живот.

Как заспиваме нощем...

с толкоз будни души?!

Как сънуваме още...

Безлюбовно боли!!!

Друга обич очакваме,

друга чака и нас,

и без нея оплакваме...

всеки миг...

всеки час...

Осезаемо чувстваме,

че я няма в нощта...

И отново проклинаме...

ористта...

участта...

Недостатъчно борили,

тя да бъде до нас...

безлюбовно живеем...

всеки миг...

всеки час...