В безлюбовни квартири,
с безлюбовна любов,
безлюбовно се губим,
в безлюбовен живот.
Как заспиваме нощем...
с толкоз будни души?!
Как сънуваме още...
Безлюбовно боли!!!
Друга обич очакваме,
друга чака и нас,
и без нея оплакваме...
всеки миг...
всеки час...
Осезаемо чувстваме,
че я няма в нощта...
И отново проклинаме...
ористта...
участта...
Недостатъчно борили,
тя да бъде до нас...
безлюбовно живеем...
всеки миг...
всеки час...
© Красимира Касабова Всички права запазени