Незабравима (Кремена Стоева)
243 8710
17 sept 2007, 11:28

БЕЗПРИЧИННОСТ 

  Poesía
800 0 27
 

Среднощно писах стих... от безпричинност.

(Куплетите безлично умъртвявах).

Нахвърлих доза страх... от беззащитност

и фразите със думи разревавах.

Премих душата кално-омърсена.

Запалих и кандилото... по Пости.

Във стаята, от болка задимена,

преливах със винО... за Бог да прОсти.

Убийствено изнизваха се дните.

Приятелите губех с безразличност.

Сбогувах се паважно със следите,

които в мен крещяха с истеричност.

От всеки край заражда се начало.

(Прощавайки си... мога да възкръсна).

Часовникът с ръждясало бутало,

секундно във лицето ми се блъсна.

Небето е самотно... от безпесенност.

Самотните гнезда ще загнездявам.

Душата листопадна е... от есенност.

В беззвездност тишината приютявам.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??