Незабравима (Кремена Стоева)
243 8710
17.09.2007 г., 11:28 ч.

БЕЗПРИЧИННОСТ 

  Поезия
811 0 27
 

Среднощно писах стих... от безпричинност.

(Куплетите безлично умъртвявах).

Нахвърлих доза страх... от беззащитност

и фразите със думи разревавах.

Премих душата кално-омърсена.

Запалих и кандилото... по Пости.

Във стаята, от болка задимена,

преливах със винО... за Бог да прОсти.

Убийствено изнизваха се дните.

Приятелите губех с безразличност.

Сбогувах се паважно със следите,

които в мен крещяха с истеричност.

От всеки край заражда се начало.

(Прощавайки си... мога да възкръсна).

Часовникът с ръждясало бутало,

секундно във лицето ми се блъсна.

Небето е самотно... от безпесенност.

Самотните гнезда ще загнездявам.

Душата листопадна е... от есенност.

В беззвездност тишината приютявам.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??