Безрадостната кучешка съдба
не мога аз на вас да ви опиша –
едничък все да бъдеш на света,
нежелан да скиташ, все така да скиташ…
Да си нямаш дом, а само твърд асфалт
и в горещо лято, и в студена зима.
Уют домашен нивга не познал –
да мечтаеш миг поне такъв да имаш…
А когато в пристъп на безумен глад,
корички сухи ти потърсиш при човека…
те посрещат – пратеник от черен ад –
с камък, пръчка и юмрук. Утеха
не откриваш даже в детските очи –
те блестят от злоба притаена.
Уж невинни са, а камъкът лети –
в теб душата пò е наранена.
Без дом, без обич – това ти е съдбата,
едничък все да бъдеш на света.
Най-тъжното в нея… самотата…
Безрадостната кучешка съдба.
© Или Дадарова Todos los derechos reservados