1 jul 2018, 13:26

Безсмъртна като... 

  Poesía » Otra
508 7 11

Вървя и спъвам се в небето.

Морето ми в краката спи.

Намирам в себе си детето.

Детето знае – пътят предстои.

 

Човешките следи все водят към Итака.

И все не стига времето отвъд,

а там една Любов ни чака –

безсмъртна като думичката смърт…

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??