1.07.2018 г., 13:26 ч.

Безсмъртна като... 

  Поезия » Друга
509 7 11

Вървя и спъвам се в небето.

Морето ми в краката спи.

Намирам в себе си детето.

Детето знае – пътят предстои.

 

Човешките следи все водят към Итака.

И все не стига времето отвъд,

а там една Любов ни чака –

безсмъртна като думичката смърт…

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??