Вървя и спъвам се в небето.
Морето ми в краката спи.
Намирам в себе си детето.
Детето знае – пътят предстои.
Човешките следи все водят към Итака.
И все не стига времето отвъд,
а там една Любов ни чака –
безсмъртна като думичката смърт…
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени