19 sept 2012, 16:00

Безстрашните са напаст 

  Poesía » De amor
769 0 2

Безстрашните заляли са света.
И скачат от високо,
и влизат на дълбоко.
Със затворени очи назад вървят.

Безстрашните ни носят самота.
Отдалеко често те не се завръщат.
И ни принуждават да се справяме
с негативите от тяхната съдба.

Безстрашните са напаст.
Грешат и болка влачат.
Спортуват "лудост".
Дрогират се с адреналин.

Безстрашните не могат да се справят.
Винаги държат в плен някой роб -
той драмите им често разрешава
и за себе си умее да забравя.

Безстрашните са изпитанието на живота.
Срещаме ги и безстрашни ставаме сами.
Вцепеняват се дните, запалват се нощите.
Прелетяват покрай нас годините... не остава спомен дори.

Безстрашните заляли са света.
Безстрашните ни носят самота.
Безстрашните са напаст и тъга.
Безстрашен ли си? Аз безстрашна ли съм, или твой роб съм сега?

© Ина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всички влюбени са безстрашни,както и ти.Поздрав!
  • Много романтично си го разтълкувал, така дори за мен беше интересно да го прочета- с нови очи, с нови усещания Благодаря !
    Всъщност чувството на безсилие, което изпитвах, когато го писах беше предизвикано от други размисли. Исках да опиша разочарованието си от онези-другите хора- безстрашните и вечно рискуващите, онези- които все се движат по ръба, онези- които намират оправдание за всеки свой неуспех и доводи за всяка следваща необмислена постъпка. За онези хора, които понякога са над повърхността ...за кратко, но това не ги прави по-малко удавници. Онези хора, които влачат към дъното всички, които ги обичат и ги оплитат в проблемите си...и ги карат да забравят да живеят своя живот...за тях писах За безстрашните Толкова съм неумееща да пиша, че може би ще е добре към всяко "стихотворение" да имам описание
Propuestas
: ??:??