Безсъници... 2
(лиричен коктейл)
1.
О, не в градинката на село,
а в жилищния ми панел –
един щурец се е заселил
в безсънието ми оплел
онуй скрибуцане противно
на кривите си пипала...
Но чакай гад, аз ще те пипна
и ще размажа след това!...
2.
А Дяволът реално е талант
и даже Ада е шедьовър...
И толкова пристрастия от там
веднъж ли вече взехме наготово!...
И с оня вик: „Светът да обновим!...”
на всички революции присъщо:
„Под знамена различни, не вървим ли
фактически към Дяволската същност!?...”
3.
А мисълта когато се мундщрова,
а свободата се подбира
и нищетата на Духа когато
в живота се канонизира –
е страшно, че не сме предвидили
Духът зловещ на революциите
и който прави от Посмешищата – "идоли",
а от Тираните – "човеколюбци!"...
4.
Пълзят хлебарките безсмъртни –
разправят имало ги още
и с динозаврите... Те пъргаво
по нишките на нервите ми чоплят...
Една тръба събудена раздира
нощта обезумяла... Някой псува...
А на Живота тъжният делириум
пак своята обреченост сънува...
1982.
5.Безсъние...
Нощта притихнала от нежност
звезди небрежно разпиля
и тая звездна безметежност
върху Земята се разля...
И разлюлявят ме мечтите
със аромат на светъл грях
и тръгвам да обходя дните,
в които бавно остарях...
И мисълта ми не заспива,
и чопли във душата тя,
а въгленче от нея живо
разпалва яростно нощта...
И пламват чувства отживяни,
Страстта отново е пожар,
а аз: богат със толкоз рани
щастлив съм, с Болката макар...
... И по-щастлив съм щом съм буден...
А скитам под звездите вън:
защото съм отново влюбен
и сам отказвам се от сън...
26.07.2007.
© Коста Качев Todos los derechos reservados