Безсъници... 2

(лиричен коктейл)

1.

О, не в градинката на село,

а в жилищния ми панел –

един щурец се е заселил

в безсънието ми оплел

онуй скрибуцане противно

на кривите си пипала...

Но чакай гад, аз ще те пипна

и ще размажа след това!...

2.

А Дяволът реално е талант

и даже Ада е шедьовър...

И толкова пристрастия от там

веднъж ли вече взехме наготово!...

И с оня вик: „Светът да обновим!...”

на всички революции присъщо:

„Под знамена различни, не вървим ли

фактически към Дяволската същност!?...”

3.

А мисълта когато се мундщрова,

а свободата се подбира

и нищетата на Духа когато

в живота се канонизира –

е страшно, че не сме предвидили

Духът зловещ на революциите

и който прави от Посмешищата – "идоли",

а от Тираните – "човеколюбци!"...

4.

Пълзят хлебарките безсмъртни –

разправят имало ги още

и с динозаврите... Те пъргаво

по нишките на нервите ми чоплят...

Една тръба събудена раздира

нощта обезумяла... Някой псува...

А на Живота тъжният делириум

пак своята обреченост сънува...    

1982.

5.Безсъние...

Нощта притихнала от нежност

звезди небрежно разпиля

и тая звездна безметежност

върху Земята се разля...

И разлюлявят ме мечтите

със аромат на светъл грях

и тръгвам да обходя дните,

в които бавно остарях...

И мисълта ми не заспива,

и чопли във душата тя,

а въгленче от нея живо

разпалва яростно нощта...

И пламват чувства отживяни,

Страстта отново е пожар,

а аз: богат със толкоз рани

щастлив съм, с Болката макар...

... И по-щастлив съм щом съм буден...

А скитам под звездите вън:

защото съм отново влюбен

и  сам отказвам се от сън...    

26.07.2007.