15 dic 2012, 20:12

безумие 

  Poesía » Otra
749 0 1
С настъпването на нощта
обзема ни безумие.
Луната пак изгрява
и ний пак я обвиняваме.
С очи невиждащи се взираме
и търсим себе си във мрака.
Часовете си минават.
Часовникът тиктака.
Мълчанието ни измъчва,
душите ни разкъсва.
Все повече се отчуждаваме и
всичко ни е безразлично.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Цветкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??