15 dic 2012, 20:12

безумие 

  Poesía » Otra
680 0 1

С настъпването на нощта

обзема ни безумие.

Луната пак изгрява 

и ний пак я обвиняваме.

С очи невиждащи се взираме

и търсим себе си във мрака.

Часовете си минават.

Часовникът тиктака.

Мълчанието ни измъчва,

душите ни разкъсва.

Все повече се отчуждаваме и

всичко ни е безразлично.

© Лилия Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??