6 dic 2004, 16:08

Безутешни вълни 

  Poesía
1392 0 4
Спомени пак заливат лицето
и тъгата блести със своята жар
сърцето ми иска да живее,
но крее в този пожар.

Душата е само едно колело,
което безспир се върти
показва картини далечни
и навява ехиден копнеж.

И пак морето е синьо
и пак съм там на морския бряг
прегърнала тази жива стихия
за да стихнат сълзите в моите очи.

Разбра ме с поглед замислен
то- морето със своята мощ
отне ми сърцето и ме прегърна
за да съм там щастлива под негова власт.

© Ива Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??