Спомени пак заливат лицето
и тъгата блести със своята жар
сърцето ми иска да живее,
но крее в този пожар.
Душата е само едно колело,
което безспир се върти
показва картини далечни
и навява ехиден копнеж.
И пак морето е синьо
и пак съм там на морския бряг
прегърнала тази жива стихия
за да стихнат сълзите в моите очи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация