Безвремие

20 feb 2009, 7:56

Poesía

527 0 2

Последвах теб във тъмнината

и очаквах всичко във отплата.

Не съм те молила за обич,

задържа си я, оскъдна бе и без това.

Пести си думите, не съм за нищо питала,

не ща да знам, за теб, за твоята съдба.

Върви по своя път, аз крача вече в моя,

ти бледа сянка си на спомен потъмнял.

И пак студени ветрове завиха,

листа се гонят в ритъм споделен.

По отминалите времена аз вече не въздишам,

отбягвам хората, вървели нявга с мен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

feia (Вилдан Сефер)

2009-02-20T10:49:27+02:00

"Върви по своя път, аз крача вече в моя,"
Поздрав!
liviq (Здравка Бонева)

2009-02-20T10:36:37+02:00

Помни миналото с добро.Хубаво е!Поздрави,Пепи!