20.02.2009 г., 7:56 ч.

Безвремие 

  Поезия
529 0 2

Последвах теб във тъмнината

и очаквах всичко във отплата.

Не съм те молила за обич,

задържа си я, оскъдна бе и без това.

 

Пести си думите, не съм за нищо питала,

не ща да знам, за теб, за твоята съдба.

Върви по своя път, аз крача вече в моя,

ти бледа сянка си на спомен потъмнял.

 

И пак студени ветрове завиха,

листа се гонят в ритъм споделен.

По отминалите времена аз вече не въздишам,

отбягвам хората, вървели нявга с мен.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??