Без твоите очи студено е, боли
и сиво е навсякъде, та даже вледенено,
защо ли да изгряват следващи зори -
поне да носят вест, печат от твоето колено...
Защо ли да се взирам в шарките на пеперуда
с надежда да те видя някъде далеч,
защо и всъщност аз отново да целуна друга
щом без да знаеш, ти, мен с себе си влечеш.
Посоките ни вплиташ с пръсти на съдба,
сред всичко бродеща едва ли не като кралица.
И даже знаейки, че всъщност просто си жена,
познавам себе си в усмивката на хубавица... ...