Без твоите очи студено е, боли
и сиво е навсякъде, та даже вледенено,
защо ли да изгряват следващи зори -
поне да носят вест, печат от твоето колено...

Защо ли да се взирам в шарките на пеперуда
с надежда да те видя някъде далеч,
защо и всъщност аз отново да целуна друга
щом без да знаеш, ти, мен с себе си влечеш.

Посоките ни вплиташ с пръсти на съдба,
сред всичко бродеща едва ли не като кралица.
И даже знаейки, че всъщност просто си жена,
познавам себе си в усмивката на хубавица...

Познавам своя полет в чуждите криле,
разперени в простора чист от пъклен спомен,
изпращам ти писмо, отвръщаш ми с билет,
който навсякъде, но само не към тебе води!...