Най-красивото, което имам

в живота си са хората.

И ме е страх от загуба,

страх ме е да наранявам.

Ценя ги повече от себе си,

а те не подозират колко

крехки са в очите ми. 

Обичам ги. С какво заслужих

те да ме обичат толкова?

Толкова са истински…

и чисти. И дали изобщо знаят, че 

всеки миг с тях ми е подарък 

и колко уязвим съм аз

в ръцете им? Не знаят

и не заслужават бели стихове

пропити с грапава любов

заслужават много повече…

Благодарен съм, че има ги

изобщо и че са наоколо.

Моля се да са добре те винаги.

И благодаря, благодаря...