Най-красивото, което имам
в живота си са хората.
И ме е страх от загуба,
страх ме е да наранявам.
Ценя ги повече от себе си,
а те не подозират колко
крехки са в очите ми.
Обичам ги. С какво заслужих
те да ме обичат толкова?
Толкова са истински…
и чисти. И дали изобщо знаят, че
всеки миг с тях ми е подарък
и колко уязвим съм аз
в ръцете им? Не знаят
и не заслужават бели стихове
пропити с грапава любов
заслужават много повече…
Благодарен съм, че има ги
изобщо и че са наоколо.
Моля се да са добре те винаги.
И благодаря, благодаря...
© Stillaghxul Всички права запазени