Благодаря

3 jul 2015, 16:05

Poesía » Otra

392 0 3

Когато нежно на ръце ме носиш,

когато обещаваш ми закрила,

когато ми показваш милост за греха ми,

когато вместо страх ми даваш сила,

когато на копнежа ми отвърнеш с вярност,

когато плача, а ме учиш да се смея,

когато взимаш ми товара неусетно,

когато вместо да говоря аз от радост пея,

когато във тъгата си не виждам изход,

когато слаба съм, а Ти ме укрепяваш,

когато с мъдрост от бедата ме извеждаш,

когато в бурята пред мен заставаш,

когато мръсотията отмиваш от душата ми,

когато от вината ме освобождаваш,

когато егоизма ми във грижа преобръщаш,

когато гордостта ми с благост побеждаваш,

когато искам, а Ти даваш безрезервно,

когато моля, а Ти чуваш и снабдяваш,

когато чакам, а Ти бързаш към сърцето ми,

когато питам, а Ти отговор ми даваш…

Тогава не остава нищо друго,

освен с преливащо сърце, о, Боже святи,

да вдигна поглед и към Тебе да извикам:

За всичко аз благодаря Ти!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

HAATOR (Руми Пенчева)

2015-07-04T18:57:10+03:00

Великолепно....!!!
voda (Елица Ангелова)

2015-07-03T23:39:23+03:00

Благодарността е висша добродетел.
Толкова искрено внушено чувство!
Трогваш, Галина!
limeruna (Йоана)

2015-07-03T21:20:09+03:00

Толкова много галещи душата думи, зад които пъчи гърди думичката „любов“... „когато вместо да говоря аз от радост пея“, „когато егоизма ми във грижа преобръщаш“,„когато гордостта ми с благост побеждаваш“... май само когато не можеш да се познаеш си истински влюбен, поклон пред Любовта, която ни кара да се питаме кои наистина сме!